НОВА ПРОГРАМА ЗА БЕЗВЪЗМЕЗДНО САНИРАНЕ НА МНОГОФАМИЛНИ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ ПРЕЗ 2015

01/01/2022

Собствениците на жилища в панелни блокове ще могат да кандидатстват пред общините за безвъзмездно финансиране за саниране на сградите.

Условието е да кандидатства цял блок, в който има поне 36 апартамента, а не отделни входове. Това съобщи министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова, която е обсъдила възможността с кметове.

Министърът заяви, че след като в Бюджет 2015 бяха заложени 1 млрд. лв. държавна гаранция за създаването на Фонд за саниране на многофамилни сгради, след заседанието на Министерския съвет с участието на кметове, е обсъден механизмът, по който тази гаранция ще действа.

„Говорим за 100% безвъзмездно финансиране от държавата. Собствениците на многофамилни жилищни сгради няма да имат финансов ангажимент. Етажната собственост трябва да регистрира сдружение и да кандидатства пред общината, че иска включване в тази програма. След това общината ще извърши всички дейности по енергийно обследване, ремонт, саниране и избор на изпълнители“, обясни министърът.

В страната има 70 259 сгради панелно и стоманобетонно строителство, в които има 1 123 000 апартамента. Това е голям обем жилища, които се нуждаят от мерки по саниране и енергийна ефективност. От тези над 1 млн. жилища 98% са в 28-те областни града.

За да се реализира програмата, Министерството на финансите ще предостави гаранцията за 1 млрд. лв. на Българската банка за развитие(ББР). След промяна в Закона за ББР, банката ще създаде въпросния фонд, чрез който ще привлече финансов ресурс от международни финансови институции, с който да се финансира програмата. ББР ще предостави този ресурс през общините, а заемите ще се връщат от бюджета.

Програмата включва изолация, дограми, вертикални и хоризонтални щрангове, покриви и общи части. Всяка сграда ще получи и технически паспорт.

МРР ще координира дейностите и ще издава методически указания на общините. Вече има и типови документи за кандидатстване.

Тъй като по сега действащата програма за саниране 2007 – 2013 се покриват до 75% от средствата за изолация на панелките, а останалите 25% идват от собствениците, е решено да им бъдат върнати парите, с които са участвали. Целта е да няма дискриминация, обясни Павлова.

Председателят на НСОРБ Тодор Попов заяви, че досегашната програма била тромава и неразбираема за хората. Той поясни, че малките сгради, които не могат да кандидатстват по тази програма, ще могат да се възползват от програма „Региони в растеж“.

Всичко ще е в ръцете на кметовете, каза Павлова.

Стана ясно, че в блоковете, където често има единични санирани апартаменти и сменени дограми, подобренията ще се признават. Ако изолацията не е достатъчно добра, ще бъде надградена, а накрая ще трябва сградата да е боядисана в един цвят.

Павлова допълни, че фирмите изпълнители ще се наберат, след като бъдат обявени търгове. Ще се състави листа с максимално широк кръг фирми. Строителите ще бъдат задължени първо да завършват дадена сграда, а след това да започват следваща.

Първите блокове ще бъдат санирани най-рано през лятото на 2015 г., ако дотогава приключат тръжните процедури.

МАЛКО ДОБРИ ПРИМЕРИ ОТ ЕВРОПА

Иска или не, в близките години България ще трябва да постигне високи стандарти за енергийна ефективност на сградите. Според експерти примерът, който страната ни ще следва в тази област, е германският. Някои от техните постижения в енергийната ефективност бяха представени по време на конференцията "Енергийна ефективност в сгради и пасивни къщи – германското know-how и потенциалът в България".
 
Проекти за пример

В последните десет години в Германия се разработва система от нови стандарти за устойчиво строителство. Целта е да бъдат постигнати високи критерии за екологично и техническо качество на сградите, което да ги доближи до характеристиките на пасивното строителство. Това означава използване на минимално количество енергия в сградата, екологичен баланс и избягване на използването на вредни вещества в материалите за строителство. При този стандарт са важни също термичният контрол, светлината, акустиката и дори външните шумове, както и сигурността на сградата. В момента в Германия има 60 сгради, които покриват тези стандарти. По време на конференцията, организирана от ГБИТК, Мартен Уелш от Федералния институт за изследване на строителството, градското планиране и пространствено развитие в Германия, представи няколко от тези проекти.

Един от тях е сградата на главната митническа служба в Хамбург, която е сертифицирана преди две години и половина. Интересното в нея е, че благодарение на ограждащите елементи на конструкцията разходът на енергия е намален със 70%, обясни Уелш. Сградата има и плосък покрив, който е характерен за този тип строителство, тъй като това позволява инсталирането на фотоволтаични панели. Друг интересен проект е така наречената "Ефективна къща плюс" в Берлин, която представлява еднофамилна жилищна сграда, произвеждаща повече от необходимото й количество електроенергия. Остатъкът обаче не се продава на мрежовото предприятие, а се използва за зареждане на електромобили. Един от последните проекти, който има най-високия - златен - сертификат, е федералното министерство на науката в Берлин. Стойността на проекта е 116 млн. евро. Интересно за сградата е, че в използваните материали са избягвани вредни вещества, а прозорците имат четворен стъклопакет, който осигурява шумоизолацията. В изграждането зданието на федералната служба по околна среда пък е използван само дървен материал, а повърхността на покрива е увеличена нарочно, за да може върху него да се монтират по-голям брой слънчеви панели. Сградата е конструирана така, че за отоплението й да се използва и топлината на подпочвените води.

Според Йелка Шедлински, консултант по поръчение на Експортната инициатива "Енергийна ефективност" на Германското федерално министерство на икономиката и енергетиката, процентът на санираните сгради в Германия годишно е едва 0.9%. За да бъдат постигнати целите на ЕС обаче, този процент трябва да се удвои. Това означава, че Германия тепърва има сериозна работа по отношение на енергийната ефективност, макар основите в тази област да са поставени. Според Шедлински в Германия 67% от сградите са построени преди 1978 г. и техните отоплителни системи далеч не са съвършени. Това, което прави санирането на тези сгради по-лесно, отколкото в България, обаче е фактът, че у нас има много повече дребни собственици, което значително затруднява взимането на решение за общо саниране, коментираха експертите.

Близки изисквания

В България все пак има шанс да започнат да се строят и енергийно ефективни сгради, отговарящи на изискванията на пасивните къщи. Директивата за енергийните характеристики на сградите налага изискването след 2020 г. всички нови сгради да отговарят на стандарта за почти нулево енергийно потребление, а обществените сгради трябва да изпълнят този срок след 2018 г. Според директивата всяка държава трябва да определи свой собствен стандарт за минимално енергийно потребление. Засега,такъв все още липсва в България, макар че между експертите тече постоянен дебат "до какво ниво трябва да се вдигне летвата", коментира архитект Здравко Генчев, изпълнителен директор на "Център за енергийна ефективност ЕнЕфект". По думите му в края на тази или началото на следващата година тези стандарти ще бъдат изготвени, като вероятно ще са близки до немските.

Въпрос на стандарт

Общоприетият стандарт за пасивна къща е консумацията й да не надвишава 15 киловатчаса електроенергия на квадратен метър годишно. За сравнение, в стандартен панелен апартамент, който не е саниран, нормалната консумация на електроенергия е между 150 и 250 киловатчаса на квадратен метър годишно, посочи Генчев. В пасивната къща има монтирана термопомпа, с която се отоплява през зимата и охлажда през лятото. На покрива има слънчеви панели, които произвеждат както електричество, така и топла вода. От изключително значение за пасивната сграда е и добрата изолация на стените чрез материали, щадящи околната среда. Прозорците пък трябва да са с поне троен стъклопакет, за да не се губи през тях топлина. Въздухът в пасивните къщи е свеж и има ниска концентрация на въглероден диоксид, както и много по-малко алергени и шум в  сравнение с нормалните жилища.

В България реално вече съществуват няколко такива сгради, които не са сертифицирани като пасивни, тъй като това изисква допълнителни средства. Генчев обаче коментира, че предстои откриването на детска градина в Габрово, която ще бъде първата сграда, сертифицирана като пасивна. "Анализът показва, че тя е с 6-7% по-скъпа, но икономиите са колосални", допълни той. Детската градина на практика ще функционира без отоплителна система и ще има минимални разходи за енергия.

Възможности за старите

При съществуващите сгради обаче е много трудно да се постигне толкова ниско потребление на енергия, затова ЕК предлага друг стандарт. Според него всички постройки – жилищни или обществени, трябва да намалят консумацията си на енергия до 25 kW на кв.м годишно, обясни Генчев. Стандартът е предложен от германската организация Passive House Institute, като експертите го наричат EnerPHit. При него в съществуващите сгради се вграждат компоненти на пасивните къщи, за да се подобри тяхната ефективност.

За да се постигне толкова значително намаление на използваната енергия във вече построена сграда, трябва да се направят много подобрения. За да имат ефект обаче, те трябва да покриват цялата сграда. Необходима е и достатъчно дебела изолация, качествени материали и прозорци с добри характеристики. "Поставянето на изолация, дебела 5 см, е загуба на време, пари и  материали", коментира Генчев. По думите му огромен ефект в санирането и пестенето на енергия би имало, ако изолацията е с дебелина 15-20 см, колкото е при пасивните сгради.

Тук обаче нещата отново опират до финансирането. Според Генчев е трудно да се прецени колко точно ще струва модернизацията на жилищните и обществените сгради, за да използват почти нулево количество енергия. По думите му за всяка сграда вложенията са индивидуални, като е факт, че при по-старите сгради инвестицията ще е по-висока, което поставя въпроса дали е рентабилно да се прави такава модернизация. В същото време може да се окаже целесъобразно в определени сгради да се вложат дори 100 евро на квадратен метър, смята Генчев.

За да е социално поносим този разход, той може да се направи на отделни стъпки. Ако сега е сменена изолацията, след пет години в тази сграда ще са икономисани средства за подмяна на прозорците, а след известно време ще може да се поднови и покривът и да се изгради вентилационна система, обясни Генчев. Така след едно десетилетие сградите у нас може да бъдат подобрени значително и дори да покриват част от критериите за нулево потребление на енергия.

Жилищният фонд - крайно остарял

Иначе статистиката сочи, че 23% от енергийното потребление у нас е за жилищния сектор. Над 700 хил. са жилищата, които имат нужда от цялостно саниране, което засяга почти 1,8 млн. души. Високият дял на частната собственост у нас – 97%, обаче спъва процеса, тъй като за обновяването на сградите се търси съгласието на всички собственици.

Отделно според статистиката над 1,2 млн. жилища се водят необитаеми,като много от тях не са основни жилища за собствениците им и съответно много от тези собственици не се интересуват от нуждите на етажната собственост за ремонти и поддръжка на сградите.

Същевременно огромна част от жилищата у нас са изключително остарели – над 453 хил. жилища са строени преди 1949 г., над 367 хил. – в периода 1950 – 1959 г., над 421 хил. – в периода 1960 – 1969 г., над 303 хил. – в периода 1970 – 1979 г.,  и над 275 хил. – през 80-те до 1989 г. От 1990 до 2011 г. са строени общо приблизително 240 хил. жилища.