"Пасивната къща няма минуси"

01/01/2022

Д-р арх. Здравко Генчев: "Пасивната къща няма минуси", интервю за електронното списание passive-PLUS.com, февруари 2014 г.

Библиотека ЕнЕфект в медиите

Д-р арх. Здравко Генчев завършва архитектура в София и специализира последователно жилищна политика, жилищна архитектура и енергийна ефективност в Италия, Англия, Дания, САЩ и др. Ръководил е научноизследователски и проектантски колективи и последователно е заемал длъжностите главен редактор на списание “Архитектура”, началник на управление “Жилищна политика” към Министерството на териториалното развитие и жилищната политика, генерален директор на Националния център по териториално развитие и жилищна политика. От 1993 г. ръководи Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект и в това си качество участва в ръководството на Фонда за енергийна ефективност. Последователно е избиран за зам.-председател и председател на Ръководния комитет на проекта Енергийна ефективност 21 на Икономическата комисия на ООН за Европа, член на Управителния и Консултативния съвет на Европейския съвет за енергийно ефективна икономика, пожизнен член на Американската асоциация на енергийните инженери. Съставител и водещ автор на „Десет книги за зелената архитектура”, публикувана под егидата на ПРООН. Има над 300 публикации в национални и чуждестранни научни и специализирани издания.

Арх. Генчев, какво означава една къща да бъде пасивна? Бихте ли пояснили термина?

Понятието “пасивна къща” изразява преди всичко една определена концепция за проектиране и строителство на сгради. Тя се изгражда върху шест основни принципа и има напълно универсален характер, приложима е при всякакви климатични, теренни и социално-икономически условия. Въз основа на концепцията “пасивна къща” е изведен и едноименният стандарт. Той се изразява чрез конкретни стойности на няколко основни характеристики на сградата – специфично годишно потребление на енергия (kWh/m2), инсталирана мощност (W/m2), въздушна плътност и т.н. Трябва да се има пред вид, че стандартът се определя за конкретни климатични условия и поради това числовите стойности на отделните характеристики могат да варират в известни граници. За условията в Централна Европа е установено, че основният показател – специфичното годишно потребление на енергия – е 15 kWh/m2. Наскоро се запознах с една сграда във Финландия, която е официално сертифицирана като “пасивна” със специфичното годишно потребление на енергия 18 kWh/m2. В Южна Италия, например, тази стойност може да е и по-ниска от 15. Там, обаче, енергията за охлаждане би имала по-високи стойности.

По-важно е да се обясни откъде произлиза това “магическо” число. То изразява границата на необходимата енергия за отопление, под която сградата може да функционира нормално без отделна отоплителна система в обичайния смисъл. Както е известно, всички традиционни сгради имат отоплителни системи, които осигуряват необходимия топлинен комфорт на обитаване. Някои от тях постигат това чрез котли, печки или различни нагревателни уреди, други разчитат на централизирано отопление. Тъй като, обаче, нуждата от енергия за отопление в “пасивната” сграда е сведена до минимум (15 kWh/m2), тя може да се обитава, без да се използват специални отоплителни уреди. За да се разбере какво означава стойността 15 kWh/m2, може да се припомни, че средното годишно потребление на енергия за отопление в едропанелните сгради обикновено е около и дори над 150-200 kWh/m2. Това е най-малко десет пъти повече от потреблението на енергия в “пасивната” сграда!

В какво се състои концепцията “пасивна къща”?

Концепцията “пасивна къща” е изградена върху шест основни принципа. Първият принцип е свързан с оптималното използване на слънчевата енергия. През зимата тя трябва в максимална степен да се улавя и да не й се позволява да напуска сградата, докато през лятото трябва да се ограничава нейното проникване, за да се избягва прегряване на помещенията. Вторият принцип е свързан с високата степен на изолация на сградната обвивка – основата, стените, покрива. Във връзка с това стандартът препоръчва определени стойности на коефициентите за топлопреминаване. Третият принцип е осигуряването на висока въздушна плътност на сградата, за да се намалят до минимум загубите на топлина чрез инфилтрация и ексфилтрация. Погрешното убеждение, че стените трябва да “дишат” е свързано с традиционната представа за сградата, в която качеството на въздуха се осигурява чрез принудително проветряване (чрез отваряне на прозорците) или чрез естествена инфилтрация на въздуха през стените и прозорците. Четвъртият принцип е свързан с топлинните мостове, които в “пасивната” сграда напълно се избягват или се свеждат до минимум. Това са онези места в сградната обвивка, през които се осъществяват най-значителни топлинни загуби. Петият принцип се отнася до прозорците, които са част от сградната обвивка. Те трябва да притежават много по-високи енергийни характеристики, които се постигат чрез качествени рамки с прекъснати топлинни мостове, тройни стъклопакети със специална обработка на стъклата, подходящи дистанционери и т.н. Шестият принцип е свързан със задължителната вентилация на сградата, която при високата степен на топлинна изолация и въздушна плътност е абсолютно необходима за осигуряването на оптимално качество на въздуха в помещенията. Очевидно е, че изброените 6 принципа на “пасивната” сграда са наистина универсални и приложими при всякакви външни условия. Те произтичат от същността на сградата като физически обект, чието функциониране е изцяло подчинено на естествените физически закони.

Защо сградата се нарича “пасивна”?

Изискванията, които произтичат от първите пет основни принципа на “пасивната” сграда, се удовлетворяват изключително чрез архитектурни, т.е. пасивни средства, те са елементи на архитектурния проект. Ако архитектурният проект е сгрешен в енергийно отношение, активните системи могат само частично да компенсират неговите слабости и то на твърде висока цена, при значителен разход на енергия. През 70-те и 80-те години широко разпространение получи направлението “биоклиматична архитектура”. Неговите последователи допринесоха за въвеждането на редица естествени, пасивни средства за отопление, охлаждане, осветление. Някои от тях всъщност преоткриваха отдавна забравени традиционни похвати, прилагани в различни райони на света. Връщането към естествени форми за поддържане на микроклимата в сградите имаше дълбок екологичен смисъл. С напредването на технологиите и с повишаването на хигиенните изисквания към сградите ставаше все по-ясно, че “естествените”, “пасивните” инструменти имат ограничен капацитет. Така се стига до концепцията “пасивна къща”, която се основава изцяло върху постиженията на “биоклиматичната архитектура”, като я надгражда със средствата на високите съвременни технологии. Независимо от това, пасивната сграда е изключително проста и лесна за обслужване и не трябва да се отъждествява с т.н. “умни”, високо механизирани и автоматизирани сгради.

“Пасивната” сграда се определя и чрез други, в т.ч. търговски наименования. Така например, фирмата Изовер лансира своята концепция “мултикомфортна сграда”, която е изцяло основана на концепцията “пасивна къща”. Напоследък все по-голяма популярност придобива едно ново понятие – “почти нулево енергийна сграда”. То бе въведено чрез европейската Директива за енергийните характеристики на сградите. В действителност “почти нулево енергийната сграда” е тази, която се основава на изброените 6 принципа в съчетание с две допълнителни изисквания - рентабилност на решенията и използване на енергия от възобновяеми енергийни източници. Както е известно, само след няколко години “почти нулево енергийната сграда” ще стане задължителен стандарт за новото строителство в Европа.

Информацията е предоставена с любезното съдействие на фирма ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ.