Обновяването на сградите може да се превърне в “най-голямата европейска програма за работни места”

01/01/2022

от Изолации, Adrian Joyce, Renovate Europe

Следващият дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г. предлага уникална възможност да се покажат осезаемите ползи, които политиките и финансирането на ЕС могат да предоставят на гражданите по места, твърди Адриан Джойс.

Адриан Джойс от Renovate Europe е директор на политическата комуникационна кампания, която е с амбицията да намали енергийното търсене при сградния фонд на ЕС с 80% до 2050 г.

Енергийното обновяване може да се превърне в един от най-големите успехи за следващия бюджет на ЕС. Понеже ЕС се стреми да възобнови своя имидж и да засили доверието на гражданите си в лицето на нарастващия евроскептицизъм, следващата многогодишна рамка (MFF) предлага такава златна възможност.

Чрез поставяне на енергийно обновяване в центъра на MFF след 2020 г. ЕС може да демонстрира осезаемите ползи, които политиките и финансирането му могат да предоставят на гражданите по места.

Какъв по-добър начин да достигнете до гражданите на ЕС, от това да подобрите тяхното здраве, уют и благополучие в домовете им, в техните офиси и училища, където те изкарват до 90% от своето време? Успоредно с това им се създават и качествени работни места за местните малки и средни предприятия, подобрява се социалното приобщаване чрез градско обновление и развитие на уменията и се повишава европейската конкурентоспособност чрез иновации и цифровизация.

Енергийната ефективност е изместила железопътния транспорт като най-голям бенефициент на нисковъглеродно финансиране (с 34% от общата сума) в текущите разходи и се очаква да ангажира 2 млн. души повече до 2020 г. Търсенето на програми за частно финансиране на енергийната ефективност (PF4EE) е значително по-високо от очакваното, докато проектите за ефективност се възползват от финансиране от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейския социален фонд (ЕСФ) от 11,5 млрд. евро.

Счита се, че разпределяните средства за енергийна ефективност са се утроили в рамките на тази многогодишна рамка, сравнено с предходната. Това е добре дошло при настоящия бюджет, като не се очаква той да постигне целите си, изразходвайки 20% от средствата си за зелени проекти.

И с “Брекзит”, и с новите приоритети в областта на разходите, които потенциално ще доведат до дупка от 24 милиарда евро в многогодишната рамка след 2020 г., вече е време да се направи преглед и да се подготви пътя напред.

Как да гарантираме, че енергийното обновление е приоритет в многогодишната рамка след 2020 г.?

Повишената загриженост на европейските граждани за изменението на климата, съпътствана от неблагоприятните очаквани икономически последици, насърчи ЕС да включи в бюджета за периода 2014-2020 г. новаторска концепция за “обособяване” на 20% от средствата на ЕС за екологични проекти с повишаване на енергийната ефективност на сградите, особено важни при прехода към нисковъглеродна икономика.

Увеличаването на енергийното ефективност като конкретна тематична цел за целево разпределение през бъдещите инвестиционни политики, би било първата стъпка за гарантиране, че средствата се инвестират в област, която предоставя реални ползи за гражданите на ЕС, като в същото време подкрепя ангажимента на Комисията към принципа “Енергийна ефективност на първо място”.

Обвързване инвестициите на политиката на сближаване по-тясно с плановете на държавите-членки за постигане на плановете за енергия и климат за 2030 г., както и с националните стратегии за реновиране би било ясен сигнал за тях относно приоритета на ЕС. Това е и един друг начин за насочване на европейските фондове към осигуряването на бюджет, ориентиран към нуждите на хората след 2020 г.

Намаляването на потребяваната енергия в сградите е от решаващо значение за достигането до 2050 г. на сграден фонд с висока енергийна ефективност, с почти нулева енергия (nZEB) и за изпълнение на ангажиментите на ЕС съгласно Парижкото споразумение.

Предварителните условия, които се доказаха като успешни в бюджета за периода 2014-2020 г., да могат държавите-членки да имат достъп до финансиране от кохезионния фонд, могат да бъдат използвани отново, за да се даде приоритет на енергийното обновление в бюджетите за разходи сред европейските региони.

Енергийното обновяване е идеалният инструмент за фокусиране вниманието в Европейския социален фонд (ЕСФ) и да се подкрепи създаването на “зелена” икономика. Енергийното обновяване е все по-атрактивен сектор за младежта, благодарение на цифровизацията на сектора главно.

Поддържането на разнообразието от предлагани в строителния сектор умения, при даване на приоритет на курсовете за обучение по енергийни обновявания в ЕСФ, ще спомогне за увеличаване на заетостта сред младите хора в някои от най-бедните региони на ЕС, като по този начин се подобри икономическото, социалното и териториално сближаване – основна цел на МФР.

С предложение за десет процентно намаляване на разходите за периода след 2020 г., заместник-председателят на Комисията Гюнтер Йотингер вече обикаля столиците на Европа, за да изясни националните апетити и да се опита да постигне консенсус за това, къде може да има рестрикции. Един въпрос, който вече е зададен, е дали намаляването на ресурсите трябва да се съсредоточи и върху най-бедните региони в Европа?

Като бивш комисар по въпросите на енергетиката, Йотингер ще осъзнае жизненоважната роля, която трябва да играят ремонтните дейности, като жилищният фонд на Европа за постигането на нулеви въглеродни емисии до 2050 г. Очевидно, застрашените райони като Източна Европа и централните градове в Северна Европа трябва да получат стимули за справяне с енергийната бедност, проблемите със здравеопазването и обновяването на градската среда, както и за подобряване на енергийната сигурност и намаляване на емисиите на парникови газове.

Тъй като линиите на конфронтация са начертани още преди преговорите с МФФ, финансовите министри стават все по-важни от министрите на енергетиката при вземането на решения за секторите с най-висок икономически потенциал и с най-осезаема възвръщаемост на инвестициите за гражданите и за нашите общества като цяло.

Докато други форми на фискални стимули могат да изнесат работни места, гарантирането на енергийно реновиране създава заетост в Европа, подобрява местната икономика и се справя с неравенствата.

Енергийната реновация трябва да бъде призната за най-силното оръжие на ЕС за справяне с безработицата, емисиите на парникови газове, общественото здравеопазване и енергийната бедност.

Нека да не забравяме, че след стягането на коланите неизбежно следва отпускане.

Adrian Joyce, Renovate Europe